- Имам нужда от помощ, да… не ми останаха сили след трима ви. – с лека усмивка на лицето подхвърли Саня. - Имам нужда от вътрешно измиване.
Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията.
- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.
Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар.
Той се чувствал съвършено щастлив и всяка вечер преди лягане си пеел песничка: Носо-носо-носо-роги Всичко ядат по пътя си И не мислят за това Какво се случва в […]
Макар да й тежеше, припяваше си тихо, защото на душата й беше леко. Изведнъж като
Книги в категория „Съвременна българска проза: разкази и новели“
Отначало се стъписа, но когато ни хвана за чурките явно и хареса хлапашката ни щуротия и се съблече гола пред нас. Направи го заради мен, целунах я само по гърдите, но и на това бях доволен...А когато мама отиде на родителска среща (след този случай), харизматичната учителка ме похвалила (без да споделя случката) че съм доста развит за годините си и че мама трябва да ме въведе в тайните на любовта и секса. След време когато го правихме й признах че много по-рано съм започнал със мама, а тя каза: ''Знаех си че ме будалкаше нещо, личеше си че имаш подход към възрастните жени!''
главата му на трупчето в двора и с един размах го закла. Попари перушината с вряла
- Знам бабо, но не можем да тръгнем по улицата в това състояние! – контрира я Христо. - Трябва да освободим това напрежение…
Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч Разкази за Саня този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:
- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?
продължаваха да се стичат хора в търсене на оздравяване и от Влашко, и чак от Сърбия.
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.